В района на Вършец са запазени множество уникални археологически паметници, носещи сведения за богата история на района. Града е възникнал около минералните извори и неговата история е свързана с тях. Най-старият запазен документ за неговото съществуване датира от VІ век във византийски хроники с името на крепостта МЕДЕКА /Медикус – лечебен/ единствено селище с такова наименование в Римската империя. Името ясно е битувало и преди това, съдейки от предметите намерени от римския период І-ІІІ век в местността “Калето”, където все още съществуват рупните на древната крепост. Там са намерени медицински и фармацевтични инструменти и плоча за разтриване на лекарства. Предполага се, че този набор от инструменти е на военен лекар, тъй като в тези гарнизони квартирувани военни части, за да опазват важни пътища за Сердика и Бонония.
По време на царуването на император Антоний Пий XI през 155 г. пр. Хр., Клавдиев легион е квартирувал в римския град Монтанезиум и е имал за главен лекар Аурелиус Артемо, който е имал безспорно за терапевтичен център “Медека”.
" Да се направят 20 жежки /топли/ бани, да се яде добре, да се диша чист въздух и да не се работи тежка работа."
През 1910г. е построена "Старата баня", която е Първата Държавна минерална баня.
Управител е д-р Дамян Иванов - първият балнеолог в България, завършил медицина в Австрия. Той прилага всички научни познания по медицина, балнеология и многостранна европейска култура. Успява да превърне Вършец в прочут курорт на европейско ниво. Тук идва елитното общество на България.
През 1930г. се построява "Новата баня" в стила на късния европейски барок, изграждат се вили и хотели. Дамян Иванов построява невиждано и нечувано по нашите земи казино с виенска сладкарници, ресторант и танцовални салони. Чест гост в казиното бил принц Кирил – брат на Борис III, и вероятно затова от “Банското казино“ хората започнали да го наричат „Царското казино“. През 1938 година, в електрифицираното вече казино, се провежда и първият конкурс „Мис Вършец“.
За да оживи селището, д-р Иванов се свързва с богати чужденци и заможни българи, агитира ги и успява да ги убеди да си направят вили във Вършец – някой от тях наистина дигнали уникални с нетипичния си за региона стил „арт деко“ постройки , наредени от двете страни на романтичната „Алея на чинарите“. В тях започнал да отсяда елитът на България по това време - фабриканти, банкери, писатели, артисти, художници...
През 1934г. Д-р Иванов прави и т. н. „Слънчева градина“ в рамките на парка, чиито алеи имат формата на слънчеви лъчи.
Римските калета - в района на Вършец има останки от изградената през ранното средновековие римска сигнално-охранителни система. Тя е включвала крепости, разположени на високите хълмове по пътя Бонония – Монтанезиум – Сердика. Сигналите са се предавали чрез запалване на огньове, които са се виждали надалеч в цялата околност. Някои от тези крепости са били водоснабдени и са представлявали истински градове със стратегическо разположение в подстъпите на планината. Днес са запазени останките от четири калета около днешните села Долно и Горно Озирово, Драганица и Черкаски, Спанчевци и кв.Заножене. Те не са достатъчно проучени от археолозите и от години са обект на иманярски интерес.
Християнски храмове на територията на община Вършец са с висока историческа, културна и художествена стойност. Храм "Св.Георги" - гр.Вършец, представлява кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902г. (паралелно с Храм-паметник Александър Невски). Светият олтар с принадлежащите му икони е завършен през 1906г., когато целия храм е осветен от Видинския Митрополит Кирил, след което започват каноничните редовни служби.По време на турското робство във Вършец е имало три параклиса, а след Освобождението в него се съсредоточава цялата културна и просветна дейност на района. В настояще време храмът е обновен, реставриран и изографисан. Извършват се редовни богослужения съгласно църковния православен календар.
На 12 км. от гр.Вършец се намира Клисурският манастир "Св.св.Кирил и Методий". Той се намира в подножието на обвития в легенди връх Тодорини кукли. Наред с Чипровския и Лопушанския манастир той е бил едно от огнищата за развиване на българската просвета и книжнина, за утвърждаване на християнската религия, на българската народност и самодържавие.