Екопътека гр. Вършец – кв. Заножене – м. “Зелени дел” – връх “Тодорини кукли” - Клисурски манастир "Свети Свети Кирил и Методий"

 

Дължината на целия маршрут е около 25 км, времетраене - 10 часа. Подходящ е за опитни туристи поради голямата денивелация на изкачването и времетраенето. 

От центъра на Вършец по асфалтов път се стига до кв. Заножене. Eкопътеката започва от  м. “Зелени дел”, намиращ се на 1,5 км от края на квартала. След като преминете масивен каменен мост, трябва да се отклоните от пътя по маркировката, водеща към върха.

Преходът продължава през местност с характерна за района планинско – ливадна растителност: горски плодове /малини, боровинки,/ и билки /мащерка, жълт кантарион, синя тинтява, лопен и радика/, хвойнови храсти и групи смърчови дървета. Срещат се сърни и зайци. След 1 час се достига кота 1590 м. и местността  “Мандрата”. В района на местността има извори, уникални със свойствата на водите си, от които води началото си малка река.

От кота 1671 м. преходът преминава по билото на планината “Козница” по пътека сред характерната планинско-ливадна растителност и групи смърчови дървета.  По билото има  скални образувания от най-старите скали в района триаски пясъчници /бунзенщайн/ и от гранодиоритната ядка на планината. От там пътеката продължава по маркировката до върха.

"Тодорини кукли" са група от 4 скалисти върха в планина Козница (част от Западна Стара планина), най-високият от които е с височина 1785 м. Върховете формират къс рид, разклонение на главното старопланинско било, с направление север-юг. Двата най-високи върха на юг по рида са тревисти, докато крайните два на север са с остри скалисти склонове. Котата е на най-южния връх от групата. От върха се открива панорамна гледка към Ком на северозапад, Берковското поле и Вършец на север и Врачанския балкан на североизток.

От върха пътеката към Клисурския манастир навлиза в букова гора до м. “Еленков кладенец”на кота 1455 м. Районът е богат на билки и папрат, а в близост до кладенеца се намира “Мечата поляна”, обрасла с диворастящи малини. След поляната се тръгва по широка пътека /от 2 м./ през  букова гора, която върви по билото до кота 1035 м. местността “Кестените”, второто реликтно съобщество на дивият кестен. Пътеката върви по долината на “Манастирска бара” и  достига до кота 510 м. при “Клисурския манастир”, със забележителните за района вековни липови дървета. 

Виж още:

Връх "Тодорини кукли" - Община Вършец 

Източници: 📸 Anton Antonov, wikipedia, Дестинация Вършец / Destination Varshets, Вършец - Туризъм и СПА / Varshets - Tourism and SPA

Водопада край град Вършец - кв. Заножене

Водопада представлява двустепенна водна каскада по течението на р.Орлощица, чудесен кът за отдих. Намира се на 5 км. южно от Вършец над кв. Заножене. Местността е покрита с красиви широколистни гори. Района е подходящ за пикник и излет. До там може да се стигне с градски транспорт, велосипед или пеша. Прехода е лек и подходящ за всички възрасти.
Колкото и думи да напиша за това място, няма да бъдат достатъчни и няма да мога да изразя и 1/4 от чувствата, които изпитвам всеки път, когато се озова на хладните големи камъни по които минава водата за да ни разкрие едно от чудесата на майката природа - водопада.
Ето, сега съм тук под сянката на големите стари дървета, умело криещи това красиво местенце. Гледам водата как гали като безцветна коприна камъните и бърза да падне, за да се превърне в красива бяла перелина, нежно прегръщаща всичко около себе си. Колко е красиво и фино и все пак диво и мощно - природата в двете и лица!

И там на фона на тази картина има и малка бяла механа с гледка към реката, но за наше голямо съжаление тя Не работи. Нещо повече, тази красива механа е разбита и всичко е изпочупено и упостошено. Останала е само голямата веранда, която все още ни напомня за онези времена, когато всичко това беше подредено и оживено, когато можеше да се насладиш на песента на птиците и шума на водата, да гледаж как слънчевите лъчи игриво се показват между дебелата сянка на дърветата и целуват водата.

Там на тази веранда седнал да обядваш с приятели или семейството си, но сега са само спомени... Както казват старите хора " Надеждата умира последна", а моята е още жива.
Надявам се, че всичко ще е както преди, дори по-хубаво, пак ще мога да бъда там сред хора, дошли да се порадват на прекрасната природа и на хубавите ястия в прохладната механа " Водопада".

Още снимки тук.